Традиционни цености и културни стереотипи

Чрез тълкуване на поведенческите модели - мъжки, женски, като взаимоотношения между половете и взаимоотношения между поколенията, настоящият текст припомня структурата на ценностните представи, регламентирана от фолклорното песенно изкуство, и поставя на изпитание "манталитетите", разбирани като бавно променящи се дълготрайни ментални структури в българското самосъзнание, вградени в художествения канон и "битуващи" в съвременния медиен текст.
Фолклорният модел на патриархалния социум, конструиран от народната песен, функционира като база, от която се извлича традиционната ценностна парадигма. Тъждеството и трансформацията на традиционните ценностни модели се проследяват в класическия художествен текст (Елин Пелин и Йордан Йовков), а битуването на традиционната ценностна схема се търси в дискурса на всекидневието, представено от медийния текст.
Целта на изследването е да се провери доколко съвременното българско общество отговаря на определения от типа - затворено, традиционно, консервативно, инертно, страдащо от ретрограден колективизъм, и доколко амбивалентната същност на тази психологическа типология продължава жизнеспособността си, генерирана и възстановявана от трайните културни стереотипи - същностни етнически, народностни и национални определители.
Поведенческите модели, регламентирани от фолклорния песенен глас, се проследяват въз основа на анализ на обредни и на семейно-битови песни, т.е. изграждането на женския, на мъжкия образ, регламентирането на взаимоотношенията между половете и между поколенията се проследява в ритуалния и в извънритуалния песенен дискурс. Изследването обръща внимание на конструираните модели от стилистична гледна точка - езиковите фигури, характерни за фолклорния песенен текст, функциониращи като формули-клишета, се търсят в художествения текст, където методиката на наслагване на цитати е с цел да се докаже архетипността на художествения образ, чийто генеративен модел е зададен от фолклора и функционира – тъждествен или трансформиран – в художествен канон. Аналогична е целта при изследване спецификата на медийния текст, където се проследяват възможностите на медийния дискурс за символично моделиране и претранспониране на митологични архетипи като поведенчески модели.