Генерал Иван Цончев: Биография на два живота`

В България няма населено място, което да не е дало поне една личност с национално признание. Някои градове се гордеят с представители на движението за новобългарска просвета и църковна независимост, други - с борци от въстанията и освободителните войни, а трети - със строители на държавността и културата. От Дряново също произлизат личности, които са оставили следа в историята и са получили признание както по времето си, така и от бъдещите поколения. Въпреки това човекът, чието име преди около сто години звучеше из цяла Европа и често бе споменавано в медиите и дипломатическите документи, днес е забравен не само от своите съграждани. Не бива да ги осъждаме – причината е старата поговорка „никой не е пророк в родния си край“ и факта, че става дума за Иван Цончев – генерал-майор на българската армия, виден деятел на македоно-одринската освободителна борба участник във две войни и две въстания; неговото име беше затулено под завесата на мълчанието през последните петдесет години.

Дългогодишната отслабена активност на историческата научна общност относно българското националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия вследствие на комунистическия режим доведе до идеологически пристрастия спрямо определени събития или цели периоди от миналото. Това предизвика частично забравяне сред народа относно важни аспекти от историята му. Много хора все още имат недостатъчни знания по този повод или пък разполагат с изкривени представи натрупани през годините. Поради тази причина самото споменаване на генерал Цончев може да провокира у мнозина асоциации като „върховист“, „царедворец“ или „реакционер“. Има истина в твърденията на неговите противници отпреди време; но за онези, които са следвали избраната от него посока той остава единствено образът на „герой“, “великан” или “рицар”.

Всеки човек който чрез свои думи или действия е оставил значима следа в историята без да получи шанса за канонизация нито в религиозния календар нито в националния пантеон остава спорен герой. Рано или късно такъв индивид ще бъде оценяван каквато би могла да бъде присъдата му чрез катедрата на историческата дисциплина и народната памет./.../
Светлозар Елдъров