Ленива лава

Любомир Николов е един от най-изтъкнатите съвременни поети в България. Той не публикува често, тъй като е много взискателен и внимателен към творчеството си. Неговата нова стихосбирка „Ленива лава“ съдържа произведения, написани през последното десетилетие. В тях се откриват разнообразни словесни форми, ярки фрагменти, индиректно предадени послания и метафори с мисловна и живописна дълбочина. Структурата на книгата е добре обмислена и прецизно организирана – тя преминава от връзките с материалния свят и природата до коренната памет, а след това разкрива играта на наблюдения върху невидимото и полетите на мисълта над океанските ширини.

В тази стихосбирка Любомир сякаш води борба с духа на природата в опит да преодолее нейното могъщо привличане. Тази сложна игра може лесно да бъде разбрана, ако знаем пътя му от селото Киряево до огромните мравуняци в Северна Америка, където живее вече години наред. Макар че книгата изглежда лесно четима, всъщност тя крие дълбочина; при първо прочитане читателят ще усети само част от многобройните внушения и несъмнено ще поиска да я прочете отново - за да изследва ръба на кратера, откъдето извира ленивата лава на мъдростта. Авторът демонстрира привидно случайност при наблюдението около себе си, проникнат от българската меланхолия по красотата на момента.

Този сборник представлява нова стъпка в развитието на Любо Николов като поет и със сигурност ще окаже освежаващо влияние върху съзнанието ни в пустинята на обществото ни. Лично аз винаги съм имал симпатии към неговите стихотворения още отпреди много време; той ме впечатли още с дебютната си книга „Повикани от прилива“, издадена през 1981 г., а след това продължи своя труден път чрез „Пътник“ , за да напомни за себе си след дълго затишие с „Гарван“ и "Оса". Николов умело работи както със строгите форми на класическата поезия така и със свободния стих; находките му в „Ленива лава“ заслужават задълбочено проучване след появяването й благодарение издателство Факел.

Сигурен съм, че сред все по-честото самохвалебствено описание у нас този сборник ще подтикне мнозина ценители да преосмислят представите си за поезията. Защото докато оставайки верен българския дух във времеви планове той успява да се отдели физически от родината si но се завръща с ново познание: повече пластичност và различни стилови подходи които впечатляват със своето изящество і дълбинa…

През последните години негови книги са публикувани в САЩ și Австрия، a той самият превежда английски та американски автори получавайки награда oт СПБ za художествен превод . Очаквам реакцията na литературната общност спрямо този уникален начин na писане което e едновременно близко i далечно echo ot minalo vreme .

Румен Леонидов