Архетиповете и колективното несъзнавано

Понятието за „архетипове“ и концепцията за „колективно несъзнавано“ са ключови елементи в аналитичната теория на К. Г. Юнг. Този том (ІX/І от "Събраните съчинения") включва трудове, написани между 1933 и 1955 година, които разглеждат и задълбочават тези две идеи. Първите три произведения служат като теоретична основа: „За архетиповете на колективното несъзнавано“, след това „Понятието за колективно несъзнавано“ и накрая - „За архетипа с особено внимание върху понятието 'анима'“. Следват текстове, посветени на специфични архетипи, като например "майката", "прераждането", "детето-бог" или "божественото момиче". Обсъжда се също така мотивът на “духа”, който често срещаме в детските приказки, както и т. нар. “трикетер” (хитрец). В заключителните части се анализира връзката между архетипите и процеса на индивидуация — първо теоретично в статията „Съзнание, несъзнавано и индивидуация“, а после практически чрез анализа на впечатляваща серия рисунки от работата на Юнг по темата.

В последните две творби от този сборник става въпрос за централната символика на мандалите.

„Който тръгне към себе си, рискува да се изправи пред собственото си аз. Огледалото не ни ласкае; то точно показва онова, което виждаме в него – лицето, което никога не сме готови да покажем пред света, защото го прикриваме зад Персоната – маската подобно на актьорска игра. Но огледалото стои зад тази маска и разкрива истинското лице.“
К.Г. Юнг