Литература на случаите. От "Тютюн" до "Хайка за вълци"

По-подробното проучване и систематизиране на деавтономизираното литературно пространство в Народна република България ще разкрие колко важно място заемат т. нар. случаи в неговото събитийно развитие. Тези случаи представляват инциденти в литературата, около които се оформят активни дебати „за” или „против”, реакции от страна на критиката и властите, задействане на цензурата и тайните служби, организиране на мероприятия от Съюза на българските писатели и свързаните с него партийни структури, както и понякога – открита или прикрита намеса от комунистическите лидери, разпространение на слухове и анекдоти, сложен избор пред авторите на произведенията, провокирали тези реакции.

Обичайно случаите в литературата през НРБ са изградени около конкретни творби, автори или публикации, а също така включват специфични литературно-политически проблеми. Най-известните примери са Случаят „Тютюн“, Случаят „Люти чушки“, Случаят „Солженицин“ и Случаят „Лице“. Но дали това е всичко? Вече се обсъждат нови случаи като този със сборника „Спомен за страха“/„Стихове“ от Константин Павлов; случая с поетичната книга "Бележник" на Стефан Гечев (1967); случая с Николай Кънчев – "Колкото синапеното зърно" (1968); романа "Покривът" от Георги Марков; както и два случая свързани с Иван Динков - "На юг от живота" (поетична книга от 1967) и "Хляб от трохи" (повест от 1970/1971). Предстои да бъде извършена пълна инвентаризация на всички подобни случаи.