Христовата жертва, евхаристията и църквата. Студии върху библейските основания

След като възкреси, се възнесе и упокои човешкото естество, прието веднъж завинаги от Бога Отца „посред Престола”, Христос предоставя окончателното и истинско утешение в есхатологичен смисъл. Той го възцарява и ни дарява това царство, за да можем чрез Евхаристията да осъзнаем, че както Той пребивава в Отца, така и ние сме свързани с Него - Той е в нас (Йоан 14:20). Това става на небесата, където нашето естество вече намира покой в Христа.

С други думи, в контекста на еклезиологията трябва решително да си припомним думите на Христос от Тайната вечеря според свидетелството на свети Лука - той ни завеща Царство (вж. Лук. 29:30). Когато се събираме "в църква", участваме във благодарственото евхаристийно общение, призвано още от Сионската горница; по този начин ставаме част от Царството и като Църква живеем в есхатона.

Да, този есхатон – това „Царство“, към което се стремим като Църква – остава бъдеще, тъй като реалността му постепенно запълва числеността на участниците си само след този свят. Въпреки това обаче то отвори врати тук (от деня Петдесетница), когато дванадесетте апостоли бяха поканени на първата Евхаристия; така че от самото начало Църквата представлява общество с настоящето изживяване на “бъдещото” Царство - един парадоксален факт в историята.