Античност, археология и национално въобразяване

Книгата разглежда интереса към древността и концепцията за "притежание" на античното наследство като източник на социален и културен капитал за съвременните политически общности, известни като нации. Фокусът е поставен върху трансформацията на археологическата практика и нейните материални проявления в антропологичен контекст, т.е. тя предлага анализ на връзките между артефактите и социалните представи и практики, както и процесите, които ги конвертират в наследство и основа за национална идентичност. Методологията е изградена върху актуалните антропологични тенденции към рефлексивност, което формира полето на археологическата етнография. Изследването демонстрира, че спецификата на българската археология по отношение на античността има културно-исторически характер, чиято практика поражда културния национализъм с отражения в различни обществени явления, ментални нагласи и ориентации. Неговите послания чрез медийната среда се интегрират в множество локални и национални идентичности.