Поколение и поезия 1956-1989

Тази книга разглежда поколенията и установения модел на поколенческа поезия в България от 1956 до 1989 година. В нея се анализират възходът и упадъкът на "априлското поколение", както и неговото изграждане и укрепване през 60-те до 80-те години; акцентира се върху ключовата му роля в поддържането на култа към личността на Тодор Живков, увековечен с честването на половинвековния юбилей на Любомир Левчев като държавен поет.

Книгата проследява опитите за утвърждаване на ново поколение през 70-те и 80-те години - генеалогичните линии на "тихата лирика"; идентификациите между поколенията, вдъхновени от творчеството на Борис Христов; две различни генерации от 80-те, със специално внимание към фигурата на Георги Рупчев. Това е произведение за лицата, носещи надежда в литературата, за тяхното трудно разпознаване в общност, понякога съпроводено с преждевременно остаряване в борба за власт, а друг път – с отказ да участват във войната за влияние и стремежа им към самосъзнание сред тишината. Книгата представя литературноисторически нарратив относно успехите и провалите между поколенията, покварата и обезличаването им, но също така устойчивостта и величието.

Това издание е част от поредицата "Литературата при НРБ: История и теория".