Записки върху записките

Любомир Котев с ентусиазъм навлиза в литературната вселена на Захарий, изпълнен с радост и вдъхновение от таланта на този страстен полемист. С уважение и особено възторг той избира определен фрагмент като основа за своето разказване. Един от значимите аспекти в анализа на Котев е смелият му език, който без колебание го води през словесния свят на Захарий. Стилът му е в синхрон с този на мемоариста, поради което често прибягва до полемични изказвания – било срещу Димитър Благоев, Пенчо Славейков или пък критика към неубедителни аргументи на някои педантични историци относно „Записки по българските въстания“. Според него тази книга не е само поглед назад към миналото, а също така важна за настоящето и бъдещето.

Иван Гранитски