Самотни илюзии. Литературни приписки

Новата, трета книга на Димитър Бечев, озаглавена „Самотни илюзии”, притежава поне две отличителни характеристики. Първата от тях е свързана с факта, че произведението включва литературно-критически анализи, или както самият автор ги нарича - литературни приписки. Тези текстове ни насочват към каноничната старобългарска литература, в която не е било обичайно да се показва лицето на автора или изобщо да се акцентира на неговото присъствие; следван е т.нар. литературен етикет.

На страниците на „Самотни илюзии”, които надхвърлят 200 на брой, ще имаме възможност да се запознаем отново или за пръв път с интерпретацията на Бечев относно творчеството на белетрист като Димитър Яръмов. Литературният критик носи дълбок сантимент към прозата му още от времето си в Пловдивския университет. Именно там, под влиянието доцента по теория на литературата Атанас Бучков, Митко Бечев първи открива света на Яръмов и Атанас Теодоров и преобразува това свое увлечение в дипломна работа.

Пловдив оставя траен отпечатък върху развитието на автора на „Самотни илюзии” не само чрез този аспект. Неговият текст „И потопен в мастилото на здрача” представлява литературно-критическа статия посветена на великия лирик Добромир Тонев – личност с когото Бечев се среща по коридорите на университета в града."