Българска старина Кн.I

Уважаеми читателю,

Г. С. Раковски за първи път публикува списанието БЪЛГАРСКА СТАРИНА чрез печатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през юли 1865 г. Това издание е предназначено за научни изследвания, без да се намесва в политиката и без да насочва публикациите срещу никого.

В първия том на списанието са включени важните му проучвания по стара българска история:
1. Основи на най-древната българска повестност.
2. Българското старо народно вероизповедание.
3. Древността на българския език.
4. Предимството на българския език спрямо старогръцкия или истинската същност на гръцкия език.
5. Кимерийците.

Настоящото издание представя книгата с модерен български текст за пръв път след 155 години.

Забележително е, че Григор Петров Раковски е известен като активен инициатор за организиране подготовката на народа ни за национално въстание против османското владичество, особено след неуспеха му да пренесе борбата от Сърбия в България; освен това го познаваме и като писател, но малцина осъзнават неговия принос като учен. Владеейки множество езици от Османската империя, както и древногръцки и латински, той попада в Марсилия, където изучава новоразчетения санскрит и зенд със съдействието на френските научни материали.

Неговите задълбочени познания относно структурата и граматичните особености на българския език във всичките му диалекти, комбинирани с опитности в сравнителното езиковедение, водят до откритие за родствени връзки между българския язык със санскрит и zendiskite язици; установява също така неговата уникална роля в Европа и влиянието върху гръцкия.

Доброто познаване на нашия фолклор позволява сравнения между народните песни относно галските нашествия по Балканите с историческите данни от стари автори – което доказва наличието у народа ни памет към реални исторически събития отпреди три века преди Христа.

Сравнявайки сведенията от античността с наши национални факти стига до извода, че кимерийците всъщност представляват част от българската етническа група.

Тези основополагающи заключения остават валидни днес.

Величието на Раковски се проявява именно в обстоятелствата около личния му живот: затворничество, преследвания, участие във войнствени действия при условия когато нашият народ страда под жестокото робство; освен това е изложене систематичното усилие да бъде унищожена идентичността му посредством пан-гърцизма.

Речникът използван от него внимателно избран въз основа резултатите от собствените му проучвания – например отказва термина „история“, предпочитайки самостоятелното понятие „повестност“. Подобно отношение показва при употребата си към термини свързани с философии (мъдрословие), литература (любословие) , легенди (баснословие) итн., подчертавайки значението им произхождащи директно от далеч по-стара традиция .

Често ми минавал през ума въпросът защо поне „диктатурата на пролетариата“ не преиздаде тази книга между 1944 г . И 1990 година? Неподлежащият спор тук факт остава мястото ти Раковси сред великите личности няма как да бъде оспорвано! Вероятният причинител би могло да бъдат две основни точки: Първо - становищета предложени активно могат конфликтуват различаване отношение панславизмом доминираща концепция тогавашната литературна продукция а второстепенно парадоксално множественост идеята равносилна посочването взаимовръзка арийците индуси германско социалистическо движение!

Но времевият контекст вече радикално изменяем позволявайте ни свободния достъп знания които притежавал този великан!

И така скъпи читателю надявам се настоящият труд ще допринесе стойност трайна добавка към твојата колекция историографична литература!

1 юни 2020