Гранично/ Безгранично. Антиномите в творчеството на Станислав Памукчиев

В творбите и художествените изследвания на Станислав Памукчиев можем да открием множество символи, които притежават дълбочина на внушение и поставят антиномни въпроси. Например, противопоставянето между черното и бялото в контекста на монохромния избор и цветната палитра е един от акцентите. Освен това, използването на естествени материали от живота на праисторическите общества се сблъсква с иновациите в художествената техника.

Основен аспект е конфликтът между вида материал, неговата структура и поведение, комбиниран със съвременните търсения и идеи.

Огънят, процесът на горене, претопяване и пепелта се разглеждат както като технология, така и като ритуалност – те носят значителен архетипен заряд. За анализа на техниката са извлечени многобройни психологически, исторически и културни основи, които обосновават нейното приложение.

Текстът е изпълнен с търсения за промяна και иновации; той включва психологически анализи и запълва една неизследвана територия в слоевете на модерното изкуство и психологията му. Станислав Памукчиев разширява базовите принципи на съвременното изкуство , доказвайки необходимостта културните проявления да носият дълбинна тежест от осъзнато творчество. Основните теми за човешкото битие свързват света с невидимото сакрално измерение – именно там насочват посоките в тази книга. Творчеството му постоянно взаимодейства с действителността около него: то отразява борба срещу предизвикателствата през времето си. Художествеността преминава през нуждата си от трансформация; истинската промяна идва чрез възможността да бъде представена душевната метаморфоза.

Размишленията по произведенията на Станислав Памукчиев акцентират върху невидимия потенциал имайки предвид взаимодействието между артистаและ идеята - нейното разбиране , зрялост , създаване до експониране в галерийната среда . Произведението се разглежда не само като визуален образ с личностно значение , а също така като вдъхновение , което активира древни кодове пренесени през вековете . Книгата предлага ключ към разбирането как изкуството може да бъде безвремево актуално внушение .

Д-р Елена Олимпиева е родена през 1980 г. в София . Завършила е Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров" със специализация Графика през 1998 г., след което постъпила във Националната художествена академия по графика . През 2004 г . завършила магистратура а след това специализирала педагогика по изображително изкуство . Участвала е самостоятелно или колективно изложби у нас και международни форуми за приложно итворческо искусство ; част от произведениятя й са собственост нат приватн коллекции.

За известно време работела в киноиндустриятa кaто дизайнер нa спецефекти а также занимаваща ce c графичeн дизайн .
През 2019 година защитала дисертация която служи ка основа і настоящая книгою ,
има редица публикации участия във научнии конференции относими к проблематика современного искусства

Продължава активно работа ти своей области путем создание нових шедевров преподавания живописного искусства писательской деятельности