Загадките на безумието

„Загадките на безумието“ (2004) е кратък роман, в който, подобно на „Хроника на камък“, албанската действителност от началото на комунистическия режим се показва през погледа на дете – каквото по същото време е и самият автор. Това донякъде автобиографично произведение, написано с характерния за Кадаре усет за абсурда, представя както братовчеда, загубил къщата си за три дни, така и чичо му, който стига до крайности с револвер. В него виждаме и една комунистическа партия, която излиза от нелегалност след като вече е установила властта си; тя забранява изучаването на френския, латинския и гръцкия език (докато детето се пита дали няма да забрани и албанския), въвеждайки единствено руския. Само добрият дядо – толкова напомнящ основателя на албанската държава – може да обясни загадъчните случки и не по-малко странните отношения в семейството и обществото. „Загадките на безумието“ представлява както автоиронично произведение, така и специфична пародия спрямо предишните романи на Кадаре. Въпреки малкия си размер книгата заслужава място сред значимите творби на известния албански писател.