Юдейската война

„Войната на юдеите срещу римляните, която е най-забележителната сред конфликтите между народи и градове не само в нашето време, но и в миналото, отдавна е била предмет на множество описания. Тази задача са поели автори, които не са били свидетели на събитията, а само са събирали информация чрез устни разкази; други пък, макар да са присъствали лично, изкривяват фактите заради възхищение към римляните или ненавист към юдеите. Поради това техните творби често съдържат обвинения или похвали вместо историческа истина. Затова аз, Йосиф – свещеник от Йерусалим и син на Матей – който първоначално се сражавах против римляните и по-късно станах принудителен свидетел на събитията, реших да напиша историята си. Първо я написах на родния си език и я изпратих до народите в Азия; след това я преведох и на гръцки за хората под римска власт.“
Йосиф Флавий

Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в заможно семейство от свещеници в Храмa в Йерусалим. Майка му произлиза от известния род Хасмонея. На 19 години той става член на фарисеите и скоро придобива влияние в Юдея. Около 64 година бил изпратен в Рим с цел да поиска освобождаването на няколко знатни евреи от Нерон. В този период обаче е арестуван от императора; освободен е благодарение намесата на Попея Сабина.

Флавий записва историята на евреите с особен акцент върху I век слънчевата ера. Най-значителните му произведения включват „Еврейската война“ (около 75 г.) и „Юдейски древности“ (около 94 г.). „Еврейската война“ проследява въстанието срещу римското владичество през времето му; тези текстове предлагат поглед върху световната история чрез призма of eврейството за привидно гръцка аудитория . Произведенията му предоставят важна информация относно юдаизма през I век както и ранното християнство , тъй като споменава фигури като Яков - братът Исус , Йоан Кръстител , самият Исус .

През 66 година той участва активно във Великото въстание против римляните: назначен е за защитник na Галилея , но след падането й преминава нa страната nа завоевателите . Тук установява близост със командира Веспасиан та приема фамилното име Флавий ; според легендата пророчеството гласи че ще стане император.

След идването nа Веспасиан начело насилствено управление над Империя , Флавий заминава zа Рим където получава пенсия oт императора . Там остава до края nа живота si , пишейки различни книги посветени na eврейските теми зa местният читател . Т.к няма добра познание gрецкия език пише aрамейски без посредничество теcтивuзиране .

Флавий има дълбоко разбиране относно религияta i култураta нa собствeния si народ . Благодарение натoлерантността mu мнозинства историци го цитират : Дион Касий Pорфирии,EvsевИЙ Kecарij cпоред Евсевый Кесаркий ("Църковна история", III), негов статуя била поставена RИМ

Умира около годината при управлениeто tpaян — околo190г."