Дълг и чест: Иларион Макариополски

Иларион Макариополски изглеждаше като че ли бил роден за живот на подвижник, и той последва този път до края. Изправен пред трудностите, подобно на смел генерал в тридесетгодишна неуморима борба, той със съкрушено сърце наблюдаваше как много от неговите достойни и неизтощими другари загиват в редиците на главния щаб. В душата му имаше качества, които го правеха устойчив на страхове, непоклатим при провали и невъзмутим пред удари. Напротив, заплахите само го вдъхновяваха, а пораженията увеличаваха решителността му да опитва отново; приятелите му винаги бяха там да го подкрепят. Той разбираше, че постоянните удари всъщност отслабват врага. Не ставаше по-раздразнителен; напротив – ставеше все по-непоколебим. Хладнокръвието никога не го напускаше дори в най-тежките моменти на битката.