Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт

Владимир Лоски (1903-1958) е един от най-забележителните богослови на XX век. Той е син на известния философ Николай Лоски, а семейството му бива принудено да напусне Съветска Русия през 1922 година. Завършва образованието си в Париж, където остава до края на живота си. Преподава догматическо богословие и църковна история в института „Св. Дионисий" към Сорбоната и е отличен познавач на източното светоотеческо наследство. Някои от неговите произведения, преведени на български, включват: „Мистическото богословие на Източната църква; Догматическо богословие" (1993), „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква" (2005) и „Боговидение" (2010). Дисертацията му "Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт" останала недовършена поради неочакваната смърт.

Лоски се стремял да осветли отказа, с който Екхарт приема опитите за определяне на божественото чрез конкретни понятия; именно затова той очаквал от нас същата скромност, която самият той проявявал толкова естествено – да приемем окончателното незнание като истинско знание... Несъмнено тази аскеза най-добре отражава онова, което в душата на Лоски резонира с призива към духа на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е довело при тюрингския доктор – не за винаги да го одобрява, а поне да му предложи духовна симпатия пред лицето, което разплита тайните зад доктрините.

Етиен Жилсон