Милан. Огненият отбор от Италия (Футболен куиз - 300 въпроса от историята на клуба)

В света на футболната слава

За да оценим истински величието на „Милан“ като един от най-забележителните футболни клубове в историята, е необходимо да се върнем назад във времето.

През 1988 г. червено-черният отбор спечели своята първа шампионска титла след девет години без успех. Преди това клубът бе затънал в сериозна криза, но бъдещият италиански премиер Силвио Берлускони направи решителна крачка и закупи холандските звезди Рууд Гулит и Марко ван Бастен. Година по-късно Франк Рийкард допълни знаменитото трио, а начело на отбора застана треньорът Ариго Саки – човек без предишен опит, но който бързо показа своите способности.

Само година след назначаването му „Милан“ спечели Купата на европейските шампиони за първи път от двайсет години насам и успя да защити трофея си през 1990 г. След този период минаха цели 27 години, докато друг отбор („Реал“ през 2017 г.) повтори същия успех.

Към края на 80-те и началото на 90-те години „Милан“ стана символ на една ера, характеризираща се с множество футболни таланти. На терените из Европа играеха легендарни фигури като Марадона, Карека и Стоичков. Въпреки наличието на толкова много звезди именно „Милан“ задаваше стандарта за доминиране в европейския футбол по онова време. Между 1989 и 1995 г., той участва във всички шест турнира за Купата на европейските шампиони (по-късно Шампионската лига), достигайки до финал пет пъти и печелейки три трофея.

През тези години “Милан” беше водещият отбор не само в Италия, но и в световния контекст - Серия А беше считано за най-силното първенство тогава. Например враговете им от “Интер” разполагаха с известните германци Матеус, Клинсман и Фьолер – световни шампиони през '90-а година; "Наполи" залагаше на талантливите южноамериканци като Диего Марадона; а цветовете на "Милан" носеха тримата холандци – Европейски шампиони ’88.

Най-вече обаче именно стратегията под ръководството на Ариго Саки промени драстично философията както у италианците така и глобално във футбола. Неговият иновативен подход със схема 4-4-2 включваше бърза смяна между позициите играчи я осигуряваше стабилност навсякъде по терена – концепция революционна не само тогавашната игра; подобна трансформация последно наблюдавахме при „Аякс“ в ранните '70-е под ръководството нa Йохан Кройф.