Пет кървави изповеди. Българи от Пиринска Македония в капана на югославската УДБА

След преврата на Деветосептември през 1944 година, българите в Пиринска Македония са подложени на двоен терор. Тези, които не одобряват действията на комунистическия режим, стават жертва на жестоки репресии, а населението е принудено да приеме насилствена „македонска“ идентичност вместо своята българска. Много млади хора се чувстват безнадеждни за бъдещето си и търсят спасение чрез емиграция – някои рискуват живота си с нелегално преминаване през границата с Гърция, докато други избират по-лесния вариант да избягат през Югославия към Запада.

Емигрантите, опитали се да намерят убежище в "рая" на Тито, често живеят истински ад. Някои от тях са връщани обратно в България от УДБА като диверсанти и агитатори за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Онези, които не спазват правилата на югокомунизма и искат да заминат за Запад, попадат в затвори и концлагери, където са subjected to severe interrogations and humiliations; някои дори загиват.

През 1956 г., след натиск от страна на ООН, всички политически емигранти в Югославия – включително българи, унгарци и албанци – са преместени в лагер в Капуа, Италия. Иван Михайлов - лидерът на ВМРО - който вече живее постоянно в Рим наблюдава внимателно тези миграционни процеси. Той изпраща своя доверен съратник Асен Аврамов да се срещне с новопристигналите емигранти с цел подбор сред най-подходящите кандидати за работа сред общността им.

След всяка такава среща Асен Аврамов пише подробни отчети; част от тях представляват стенографски записи със силните разкази за преживяванията и страданията на тези мъченици успели да избягат от ужасната действителност във „демократична“ Югославия.

Тези ценни свидетелства остават запазени в архива на Иван Михайлов в Рим. Г-жа Вида Боева-Попова - личен асистент на лидера през последните три десетилетия - предоставила написаното от Асен Аврамов за публикуване.