Конкурентното предимство на нациите

В книгата "Конкурентното предимство на нациите" Майкъл Портър разглежда източниците на устойчивото икономическо развитие в съвременната глобализирана икономика. Въпреки че анализът му е насочен към национално ниво, концепцията му лесно може да бъде приложена и за региони, държави и градове. Досега повечето теории и политики са акцентирали върху макроикономическите условия за растеж и просперитет, но Портър се фокусира върху микроикономическите основи. Докато правителствата доминират в литературата по темата, авторът подчертава значението на ролята на компаниите.

Заглавието "Конкурентното предимство на нациите" цели да отличи разширеното разбиране за конкурентоспособност като източник на богатство от традиционната идея за сравнително предимство, която дълго време е била водеща в анализа на международната конкуренция. Според съвременните възприятия сравнителното предимство зависи от ресурси като труд, природни богатства и финансов капитал. Портър обаче аргументира, че тези фактори стават все по-малко важни в контекста на глобализацията. Конкурентоспособността не произтича от военна сила или размер; вместо това тя зависи от способността да се създаде благоприятна бизнес среда с подходящи институции, които подпомагат страната да оптимизира своите инвестиции.

В текущата глобална икономика благосъстоянието представлява избор за всяка страна. Множество държави могат едновременно да увеличават производителността си и така своето богатство; обаче успехът не е автоматичен. Нации и региони по света независимо дали процъфтяват или изпитват бедствия търсят новаторски решения.

Книгата предлага структурирана и практична рамка за осмисляне на конкурентоспособността и методите за нейното подобряване – особено полезна за управленските специалисти и бизнеса, които търсят информация извън традиционните теоретични дискусии.

Майкъл Е. Портър е един от най-влиятелните експерти в сферата на международната конкурентоспособност и преподавател по бизнес администрация в Harvard Business School. През 1983 г., той започва работа в Комисията по индустриална конкурентоспособност в САЩ e бил консултант както със световни лидери, така и с губернатори και кметове навсякъде по света; носител е наградата “Адам Смит”, три награди “Маккинзи” , а също така има почетни докторати от Stockholm School of Economics плюс още шест университета.