Стопанският живот на българската емиграция в САЩ`

Развитието на икономиката и бизнес успехите, постигнати от българската емиграция в Съединените американски щати, представляват важна, но все още недостатъчно изследвана част от нашата национална история през новото и най-ново време. В академичните среди е установено, че формирането на българската диаспора в чужбина преминава през три основни периода. Първият обхваща времето след Освобождението до 1903 година и включва българи, които се заселват в Северна Америка с цел да учат във висши учебни заведения. Тези хора полагат основите на интелигенцията сред емигрантите, която по-късно активно допринася за обществения живот.

В началото на XX век - особено след 1903 година - броят на българските мигранти значително се увеличава и съставът им става разнообразен. Започва вторият период в развитието на българската диаспора зад океана, който продължава до края на Първата световна война. Третият период обхваща тези българи, които напускат родината си след несправедливия Ньойски мирен договор от 1919 г., довел до разпокъсването на България и окупацията на части от Македония.

След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., политическата емиграция също се присъединява към изселническите потоци. За много македонски българи участието им във въстанието прави невъзможно оставането им у дома. По това време започва да се развива икономическа емиграция – около началото на XX век свободната България преживява демографски растеж; младата държава не притежава ресурси за натрупване на капитал достатъчно скоростно и индустриализацията върви слабо.

Към 1904-1905 година (след световното изложение в Сент Луис) трета група мигранти – икономически активни лица – започват масово да заминават за Новия свят. Постепенно те стават доминираща част от структурата при изпращащите се към Америка.

През първата половина на XX век около 100 хиляди българи успяват да се установят в САЩ (до края на Първата световна война техният брой достига 50 хиляди). Така че вече през началото на две десетилетие те заемали второ място по численост сред македонските емигранти там след самостоятелната България.

До 1912 година равнопоставени са имигриралите родом както от Царство България, така и тези идващи от поробена Македония; всички говорят един общ език - българския; споделят идентичност и културни традиции. Следователно те изграждат общности с успешни бизнес начинания независимо откъде произлизат.

От представянето тук ще стане ясно как задокеанските ни сънародници помагат взаимно при намиране работа или стартиране бизнеса си без никога досега случаи между македонци да партнират с гръцки или сръбски имигранти при сформирания фирмени структури!

Благодарение усилията على известни учени като Николай Алтънков и други проучванията относно политическата история нa bŭlgarskata emigrație v SАЩ бележат напредък; стопанството остава недостаточно изучавано направление затова необходимостта from samostoyatelno izsledvane e namereno ot nashtnata monografiya , koyato se opira na novootkriti arkhivni dokumenti i tsennite bibliografski iztochnitsi za yavyavaneto na problematika .

Целта тук описаната монография e da prouchva po-podrobno chetirite glavni sferi na stopanskiya zhivot nA bulgarite v SAshtata prez purvata polovina na ХХ vek: najmeniyat trud , chastnoto predpriyatchestvo v gradskata ikonomika , bulgarskoto emigrantsko fermerstvo i uspeshi v kulturen pazar nai-osnovna chast ot buhlgarskite dukhovni tseli .