Preyng on the State-The Transformation of Bulgaria after 1989

Веднага след 1989 година, новосъздадените политически образувания в Източна Европа трябваше да се справят с натрапчивото и доминиращо наследство на съветския модел на държавата. По това време силата на държавата изглеждаше като огромна пречка за промяната; по-малко от десетилетие по-късно обаче основната характеристика на държавата вече не беше нейното преобладаващо могъщество, а напротив – пълната й немощ. В резултат на това ролята на централната власт в управлението на икономиките, предоставянето на социални услуги и поддържането на инфраструктурата стана предмет на обсъждане. Концентрирайки се върху родната си България, Венелин И. Ганев детайлно изследва отслабването на централната държава в постсъветска Източна Европа.

Ганев започва с анализиране структурните характеристики на съветските сателити и конкретно формите на елитна агенция, които бяха предпочитани в социалистическата партия-държава. Той демонстрира как при колапса на държавния социализъм институционалното наследство е предложило възможности и ограничения за функционери, свикнали с властта. За да максимизират предимствата си при тези условия, тези елити не са имали нужда от стабилен апарат - всъщност всички стимули в постсоциализма ги насочвали към подкопаване инфраструктурата за управление.

В книгата "Преследване от Държавата" Ганев твърди, че причините за неправилното функциониране на държавата са много по-дълбоки от политическите предпочитания na "фритрекерите", които умишлено разпадаха системата. Той систематично разглежда многобройните измерения, последици и значение on институционалните и социални процеси трансформирали организационната основа за ефективно управление.