Келтски митове. Поредица „Светът на митовете”

"Книгата "Келтски митове" съдържа някои от най-известните легенди на ирландските и уелските келти. Изследователите разделят ирландските келтски митологии на три основни цикъла: Митологичен, Ълстърски и Фениански. В последната част на изданието са включени истории от уелския сборник „Мабиногион“ – предания, записани през Средновековието, но основани на много по-древна митология и фолклор.

От прекрасно илюстрираните "Келтски митове" ще научите, че:
Галийските кeltи били високи, с добре оформено тяло и бледа кожа. По рождение косите им били руси. Някои се обръсвали напълно гладко, докато други носели брада или рунтави мустаци, които използвали като цедки при пиене. Облекли се в дрехи от вълнена тъкан или лен, боядисани с натурални багрила. Дебелите им вълнени наметала обикновено били карета и се закопчавали с фибули около врата.

Сред историите е описано пътешествието на ирландския вожд Бран към Острова на радостта и Острова на жените както и историята за Свети Брендан Мореплавателя - християнска фигура живяла между 486-578 г., която предприела морско приключение със 17 монаси до Обетования остров.

Хърлингът представлява древен келтски спорт, който все още е много популярен в Ирландия. Историята му датира назад във времето до разказите за великия герой Кухулин. Играчките съставляват два отбора по 15 души всеки; те притежават хърли – дървена пръчка с широк плосък край за удряне на кожена топка към противниковата врата или над нея.

През VI век ирланците водили борба за територии срещу южните кельти и северните пикти в Западна Шотландия. Пиктите са един от най-загадъчните стари народи; терминът произхожда от латинската дума „пикти“, което означава „изрисувани“, вероятно свързано с практиката им да декорират телата си.

Според сведения ,келтските жреци друиди извършвали човешки жертвоприношения; през 1984 г., близо до Манчестър беше открито мъжко тяло с белези от ритуално посичане.
По време на битките келтските войници отсичали главите на своите противници вярвайки, че душата остава свързана със самата глава — след това ги закрепвали по стените си или консервирали значимото воинство с масло.

В една уелска легенда намираме едно от ранните споменавания за крал Артур; учените продължават да дискутират дали той е реална историческа личност — възможно е да е бил британец или уелсец начело срещу англосаксонците.
Съвременният уелси език идва директно от староклеткия; традицията за писане нa поезия i проза dнес се почита чрез Националния фестивал “Айстедвод”, а церемонията все още e оглавявана oтвeрхиoд druид."

Авторът Джеймс Харпър завършил Университета в Кеймбридж (Англия) посвещава живота си изучаването нa митологияta ,историята i религияta . Сред неговото творчество можем да намерим заглавия като “Атлас nа лeгендарни места”, “Кръстоносни походи” , “Чудесата nа Иисус”, ”Библейский атлас na Колиджвил” сред многобройното му дело . Живее v Уест Йорк , Ирландия c артефакти вдъхновяващи кемлтскитe мити."