От възраждане към прераждане

Книгата се опитва да анализира един от аспектите на комуникацията по време на Възраждането и да разгледа различните проявления на чужденците в художествените произведения от българската възрожденска литература. Чрез изследване на начина, по който чуждият е представен в литературния контекст и какви роли изпълнява, авторът акцентира върху символичното трагично измерение на родината, което се проявява чрез множество женски персонажи. Освен това текстът очертава някои културни стереотипи, които са създадени и разпространени посредством литературата. Предложеното четене на произведения като "Стоян войвода", "Изворът на Белоногата", "Криворазбраната цивилизация" и "Фудулеску" цели да насочи вниманието към нови проблематики в областта на възрожденската литература.