Земя на водите. Образи от Амазония/ Фотографии от Румен Койнов

„Във фотографията дори най-дребната детайлност може да стане основна тема, а най-обикновените човешки черти – водещ мотив.”

Анри Картие-Бресон

Да се наслаждаваш на великолепието на огромния и екзотичен бразилски град Манаус като турист е едно, но съвсем различно е да поемеш към него с намерение за спасение и ново начало, решавайки да станеш негов обитател. Въпреки това, независимо от причината за пътуването, то остава продължително и значителна част от него протича по вода. Водата – вечният символ на пътя и спасението – играе ключова роля в произведенията на живеещия в Манаус български фотограф Румен Койнов. Затова ми изглежда уместно този албум да започне със серия нежни водни ландшафти.

Подобно на картините „Потоп” и „Третият ден от сътворението” на Йеронимус Бош, много от изчистените композиции в работите на Румен Койнов предават почти аскетично чувство за всеобхватна самота.

В Амазония водата присъства навсякъде – тя завладява всичко около себе си, пронизвайки всяка повърхност; тя е всичко... или поне почти всичко. Тя представлява въздуха, който може да те удави, както и тънкия, но плътен влажнен слой около всяка вещ. Дори влияе върху движението ни под горещото слънце - забавя ги неумолимо. Лесно можем да усетим любовта на Румен Койнов към всичко свързано с водата...

Все пак смятам, че ако снимките му бяха цветни, трудно щеше да бъде уловено величието на тази течаща природа. Причината до известна степен се крие в интензивността на светлината близо до Екватора: когато преминава през наситено влажен въздух и подсилена от специфична радиация при мокрите повърхности, тя измамва окото - понякога замъглявайки погледа или направо заслепяваща го.

Елица Л. Бъчварова