Татар Пазарджик. От основаването на града до края на XVII век

Татар Пазарджик, известен днес като град Пазарджик, е един от българските населени места, основани и развили се по време на османското господство, без предшествуващо средновековно селище в района. Създаден в края на XIV век от малка татарска общност на стратегическо място между две реки и важни пътни маршрути, този град бързо набира значимост и става едно от ключовите населени места в Тракия. Въпреки динамичната си история обаче, той остава в сянката на съседния Пловдив, който привлича повече внимание от историците.

Книгата разглежда различни аспекти на историята на Пазарджик през периода XV-XVII век. Авторът стартира с дебат относно точната дата за основаването му и предлага нова теория – че предишните изследвания са оставили града "забравен" почти век от неговата собствена хроника.

Изданието проследява трансформацията на това малко провинциално градче под вниманието на мощните акънджийски водачи до типичен османски център със собствена административна единица и конкурентоспособност спрямо Пловдив. Започвайки като мюсюлманско населено място, постепенно Пазарджик привлича незначителна християнска колония, която бързо расте и през XVII век изгражда първата църква там. Книгата включва преводи на множество избрани османски документи от архивите в България и Турция, които служат за солидна база за бъдещи задълбочени изследвания върху ранната история на града при османската власт. Тези проучвания ще бъдат полезни както за професионалисти историци, така и за краеведи или любители истории.