Швейцария и българската национална кауза /1875-1876/

Д-р Донка Христова е професионален журналист, завършила българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След като получава дипломата си, тя започва работа в първоначалния журналистически екип на новосъздадената БНТ, където остава 25 години. Тя е автор и сценарист на месечното телевизионно предаване „В света на книгите” и ръководи инициатива за набиране на средства за построяване на парахода "Радецки". Освен това д-р Христова създава телевизионни и документални филми с акцент върху културно-историческите теми.

След успешното преминаване през свободна аспирантура, през 1979 г. защитава докторската си дисертация по тема „Швейцария и българската национална кауза (1875-1876)”, проучвайки подробно публикациите в швейцарските медии относно Априлското въстание от кантоналните библиотеки в Женева и Лозана, както и във федералния архив в Берн.

Книгата й „Швейцария и българската национална кауза (1875-1876)” представлява изключително ценен труд, който разкрива непознати факти за Априлското въстание. Авторката анализира множество кореспонденции от десет швейцарски вестника – четири немски езични и шест френскоезични – които документират събитията около възстанието. В произведението са разгледани материали, демонстриращи ангажимента на Швейцария към малките балкански народи и подкрепата им за техните национални стремежи.

През 70-те години на 19-ти век швейцарските медии проявяват значителен интерес към България. Проучванията показват задълбочено разбиране у швейцари относно ситуацията там преди і по време на Априлското въстание чрез обширната информация от различни части на страната. Швейцарската аудитория получава детайлни анализи относно Източния въпрос във връзка с дипломатическите отношения между Великите сили và развитието революционната атмосфера сред българите. Д-р Христова подчертава как европейската преса вече пише за България като отделна реалност извън Османската империя.

Тази книга представлява сериозно историческо изследване върху влиянието на швейцарските медии през второстепенното полувреме XIX век; тя е важен ресурс не само за студенти историци или специалисти по масови комуникации, но също така би заинтересувала всеки човек любопитен към богатото историческо наследство na България в контекста на Европа.