10 години и двадесет дни Кн.2

Битката за Атлантика представлява най-усъвършенстваното военно противопоставяне по време на Втората световна война. За съюзниците, заплахата идва от „вълчите глутници“ под командването на Карл Дьониц, които ги принуждават да концентрират всичките си ресурси срещу германските подводници. След 1943 година новите радари и специализирани подразделения за борба с подводниците променят хода на събитията.

В този момент Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ на Крийгсмарине - германския флот, което го поставя сред водещите фигури в Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от висшето командване тайно обсъждат условията за сепаративен мир със съюзниците, с цел да насочат всички сили на вермахта срещу настъпващата червена армия. Дьониц не е част от тези задкулисни споразумения.

Ситуацията в битката за Атлантика вече изглежда безнадеждна, а това означава загуба и във войната. На 30 април 1945 година във Фленсбург – последният незавладян район в Германия – той получава шифрограма от Берлин: „Фюрерът ви определи като свой наследник." Това решение е ключово за него: трябва или да даде сигнал за операция „Регенбоген“, която предвижда самопотапяне на флота при капитулация, или да сложи край на безсмисленото кървене.