Животното като литературна провокация: "Анималистиката" на Емилиян Станев

Разграничението между литературата и нелитературата, както и между човека и животното, е породило редица практики. То е създало литературознанието като самостоятелна дисциплина, която на базата на това си извоюва право да претендира за независимост както в дискурсивния контекст, така и в институционалната сфера. В същото време границите между литературата и нелитературните текстове са установени и от самата литература. Например „българският символизъм“ избира своя лексикон от „поетични“ термини с цел да се дистанцира от „обикновената“, т.е. “нелитературна” реч. Този акт на разделение е толкова настойчив, че прониква дори в самия свят на литературата и литературознанието. Разделенията не касаят само разграничаването между литература и нелитература или литературознание и извънлитературно знание; те обхващат също различията между отделни литератури или типове литературни изследвания. Чрез употребата на "поетични" думи символизмът не само бяга от ежедневния езиков поток, но също така се опитва да се откъсне от предишната култура на писането, която счита за недостатъчно изискана. Литературоведските подходи определят концепцията за литература по разнообразни начини, често без да осъзнават, че обсъждат едно и също понятие.

В личното ми възприемане Станевата „анималистика“ ме срещаше с несигурността относно разликите между човека и животното. Осъзнах также че тя не желае да бъде разделена от нелитературното; напротив – изглеждаше сякаш искала да ми покаже уязвимостта на literaturata: нейният нестабилен характер - фактът че колкото повече я защитаваме страстно, толкова по-скоро тя може да изчезне; отношениято "литература - извънлитерарни реалности" не функционира като две отделни единици нито пък едната допълва другата; подобно на разрушителната природа според Бенямин ,literaturata няма склонност към усамотение.