Световната икономическа криза и България

Настоящото проучване разглежда множество фактори, довели до световната финансова и икономическа криза, която започва в САЩ през лятото на 2007 г. като ипотечна криза и по-късно се трансформира в глобален проблем. Първата част от анализа се фокусира върху действията на правителствата за ограничаване на негативните ефекти от кризата в САЩ, а също така и в други развити пазарни икономики, Китай, Русия, новите пазари в Централна и Източна Европа и развиващите се страни, както и мерките предприети от международната общност. Втората част изследва влиянието на глобалната криза върху България. Констатировано е, че страната ни е сред най-уязвимите членки на ЕС при външни шокове. Подчертана е необходимостта от цялостен антикризисен план с основополагающи принципи, спешни мерки за реагиране и стратегии за средносрочен и дългосрочен период. Направено е сравнение между бюджетните политики на САЩ, другите развити икономики и България; установено е отклонението на българската рестриктивна политика спрямо тенденцията към фискално стимулиране наблюдавана при повечето развити държави.

Третият ключов аспект на изследването са уроците извлечени от глобалната криза. Първо са формулирани важните уроки относно икономическата политика: значението на държавното участие в икономиката; наложителността от реформа във капитализма; социалната поляризация; последиците от глобализацията върху световната криза; избора на адекватен модел за пазарна икономика в Европа; растящата нестабилност във финансовия сектор; връзката между валутния борд, инфлацията и дефлацията; анализът как предишните управленски практики могат да помогнат или пречат при настоящата ситуация.

След това следват размишления относно экономическата теория – заключава се края на неокласическото направление с възраждане интереса към неокейнсианските идеи. Предложени са размисли относно търсенето на нов теоретичен синтез за функционирането na економиката.