Берджи Кристин. Приказки от бунището

"Незабравимо! Тя създава проза, която никога преди не е била написана." Това са думите на английския писател и критик Джон Бъргър, носител на наградата "Букър".

Лятифе Текин (родена през 1957 г.) е една от най-значимите фигури в съвременната турска литература. Произведенията й са преведени на над десет езика. Тя се нарежда до Орхан Памук като един от най-прочутите и четени романисти в началото на XXI век. През 2005 г., жури от критици определя творбите й за най-добрите в Турция за последните двадесет и пет години. С оригиналния си стил, неконвенционален подход и вдъхновение от фолклора, Текин напомня за магическия реализъм при Габриел Гарсия Маркес. Романът "Берджи Кристин" представлява притча за оцеляването и запазването на човечността, изтъкана с множество звуци, шумове и образи - картина reminiscent of a cave painting - примитивна, но ярка, пластична и искрена.

В едно зимно утро на хълма, където през деня огромни камиони докарват отпадъците на града, малко по-далеч от купчините боклук под светлината на фенера се появиха осем бордея... На сутринта край сметището сред химическите остатъци и калта възникна нова махала с покриви направени от пластмасови легени; врати стари черги; прозорци мушама; а стените бяха изградени от влажни тухли. След полунощ вятърът нахлу във пространствата между бордеята и разлюля покривите им така сякаш те бягат като птици. Заедно с тях полетели към небето бебета в люлки завързани за таванските конструкции.
Хората спяли дълбоко се събудили когато сняг започнал да пада върху лицата им and to settle on their eyelids. В първия момент помислили че преживяват красив сън – небето е станало сняг който сипе върху бараките им; после обаче техните викали пробили тишината през нощта.