Какъв да стана? С какво да се захвана?

Какво представлява трудовата реализация на дипломираните по социология от Софийския университет "Св. Климент Охридски" след 1989 година? Този въпрос ни подтикна да извършим социално изследване, представено в настоящата книга. Искаме да споделим резултатите с читателите, които проявяват интерес към социологията, както и с тези, за които срещата със социалната наука е важен биографичен аспект.

Социологията остава привлекателна за политиката и политиците преди и след 1989 г., но не събужда единствено интереса на определени кандидат-студенти или носи единствен престиж в обществото. Какви са мотивите зад избора на тази специалност? Кое е по-малкото зло – да те приемат в специалността без особена предварителна подготовка или да не успееш да станеш студент?

Дипломата по социология сама по себе си не гарантира работа като социолог; тя обаче предоставя перспективи за бъдеща реализация. Дипломиралите се оказват сред основоположниците и работещите в сферата на услугите, изградени върху знания, натрупани и трансформирани след 1989 г. у нас – маркетинг, медии, управление на човешките ресурси, неправителствени организации (НПО), политически партии, научни изследвания и образование.

Тези области представляват част от професионалните светове на завършилите социология. Интересува ни как попадат там, какво точно правят и кои умения използват в своята дейност; какъв е техният контакт със самата социология?

Образованието по социология има дългогодишни традиции и явно напредва бавно сравнено с професионалните среди на своите възпитаници. Явява ли се това проблем? Налага ли се дипломантът непременно да работи и страхуват ли се от пазара труда? Какви форми на протест практикуват някои дипломирани специалисти по социология във опити си да противостоят на доминиращия идеал относно кариерата и професионалното развитие?