Жал ми е за камъка... Избрани стихотворения

Стихотворенията на Григоре Виеру (1935-2009) са изключително красиви в своята простота и ясност, като неизменно предизвикват усещане за естетика и хармония у всеки, който се докосне до тях. Един румънски критик ги определи като „поредица от вълшебни мигове“, което вероятно е най-краткото и точно описание на творбите му. Виеру изглежда като поет от друго време или свят, далечен от забързаността на съвременния живот и техническия напредък. Вдъхновението му идва от дълбоките корени на богатия румънски фолклор, тъжните народни песни, баладата „Миорица“ и поезията на неговия идол – последния европейски романтик Михай Еминеску. - Огнян Стамболиев

**ТЪЖНА ПЕСЕН**
„Велика е смъртта...“ Рилке

Огромна си смърт,
но самотна.
Аз имам дом и любов –
а ти нямаш нищо.
Нежната сянка на чучулигата
лети над полето.
Зелените ябълки са покрити
с охлюви под звездното небе.
През мен преминава една тъжна мелодия,
точно в този момент.
Аз знам къде да умра -
а ти нямаш такова място...