Обектно-ориентирано програмиране на базата на езика С++

През последните двадесет години обектно-ориентираното програмиране придоби изключителна популярност. Разработчиците на компилатори и различен софтуер започнаха да създават обектно-ориентирани версии на своите продукти. В резултат се появиха множество книги и научни статии по темата. Какво представлява обектно-ориентираното програмиране и какви фактори доведоха до неговото разпространение?

Обектно-ориентираното програмиране е сравнително нова парадигма в разработката на софтуер. Има и други подобни подходи, като императивната (представена от езиците C и Pascal), функционалната (съществуваща в FP, Lisp, Haskell, ML) и логическата (изразена чрез Prolog). Под понятието "парадигма" разбираме концепцията, предложена от Thomas Kuhn в произведението му „Структурата на научните революции“, която добавя към стандартния смисъл набор от теории, стандарти и методи за организиране на знания – т.е., начин за възприемане на света.

Обектно-ориентираната парадигма ни подтиква да преразгледаме нашето разбиране за програмирането, както и начина, по който информацията трябва да бъде структурирана в компютрите. Докато процедурното програмиране акцентира върху функциите, то обектно-ориентираното се фокусира върху обекти, които съдържат състояние (данни) и поведение (операции с данните чрез функции). Тази характеристика прави аналогия между обектите и променливи величини от абстрактни типове данни.