Пътища на метафизиката: Кант и Хайдегер

Монографията "Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер" представлява последната част от трилогията на проф. дфн Валентин Канавров, посветена на критическата метафизика. В предишните две книги - "Критическата метафизика на Кант: Опит за виртуалистки трансцендентализъм" (2003) и "Критически онтологеми на духовността" (2006) - се излага концепцията за виртуалисткия трансцендентализъм и неговата философско-историческа интерпретация. Зад тази сложна терминология стои основополагащото философско проучване на чистото мислене и неговата роля в структуриране на света.

В настоящата монография се осъществява сравнение между две ключови философски идеи – познавателната и битийната, представени чрез двамата велики мислители от Европейската философия – Кант и Хайдегер. Докато битийните размисли навлизат по-дълбоко, Хайдегер не успява да разкрие тяхната истина, тъй като пренебрегва съществуващото и попада в мълчанието на невъзмутимостта. От своя страна, рационализмът при Кант определя чистия произход на знанието и нравствения императив, обхваща природните закони и моралната висота, но неизменно се отклонява към властовите аспекти. Между тези две концепции ясно изпъква темата за непостижимото човеколюбие според Ницше.

Виртуалисткият трансцендентализъм стреми да намери пътища през креативното мислене към плуралистичната онтология, която като рефлектирана екзистенция подчертава божествеността у човека. Иновативният подход на проф. Канавров играе ролята на Ейдотея през портала с върховете си пирамиди — априори и апостериори; „тайната” не е заключена в конкретни текстове или мъдри сентенции, а във формата сама по себе си в дейностното мислене и пътя му към смисъла зад екзистенцията.