Strike a Pose, Daizy Star

На дивана лежим и си почиваме, гледайки DVD-то на малката ми сестричка Пикси с "Русалката" за 379-ти път, докато отпиваме от горещия шоколад с маршмелоу. Пикси е напълно омагьосана – знае всяка сцена и всеки ред наизуст. Това е любимото й DVD.

За мен "Русалката" е по-скоро фонова музика. Аз се опитвам да съставя списък с възможни звезден качества. Учителката ни, госпожица Муун, много държи всички да открият своето звездно качество; това е лесно за приятелите ми Уилоуд и Бет, които са страхотни певци и танцьори, или дори за най-добрия ми приятел Мърфи Малоун, който рисува прекрасно. Но аз не мога да реша какво точно трябва да бъде моето звездно качество.

Постоянно променям мнението си на всеки пет минути и ако не успея да се спра на едно единствено нещо, шансовете ми за наградата "Звезда на седмицата" от госпожица Муун изглеждат мрачни.

Днешният списък включва:

Известна актриса
Алпинист
Дегустатор на сладолед
Министър-председател

Не съм сигурна дали имам см courage enough to be an actress and there aren’t many mountains in Brightford either but I have practiced ice cream tasting a bit and think I might excel at that. Running the country? How hard can it be?

Ако бях министър-председател първото нещо което бих направила би било осигуряването на безкрайни кремови понички за всички ученици в училище и забрана на домашните работи. Въпреки че някои хора всъщност ги харесват - например голямата ми сестра Бека.

Бека има странен стил - готическа визия с начупена коса и черен очна линия плюс зеленокос приятел наречен Спайк, който всъщност изобщо не е толкова страшен колкото изглежда. В момента тя удобно се сгушва в кресло като разучава сложна алгебра слушайки шумна музика от своя iPod.

Тя определено е странна личност, но никога няма да я надмине тате.

Той преживява криза средната възраст и постоянно му хрумват ужасни идеи заплашващи нормалния живот у дома ни . Преди няколко месеца татко напусна работа ,за да следва мечтите си ­ коити приличат повече на нечии кошмари ­ така че обикновено той е вкъщи когато се прибираме от училище . Ако сме истински късметлии , може даже да подготви специалитет ,като сушени плодове или супа от цвекло .

Но тази вечер вероятността тати да ни изненада със свои експерименти практически нулева защото вече идва сряда а мама доносете риба със картофи след работа в болницата . Най-добрата вечер през седмицата!

Когато днес се прибрахме от училище обаче татко го нямаше никакъв . Имаше само бележка че ще бъде скоро обратно затова Пикси веднага потърси DVDs а аз тръгнах към горещия шоколад а Бека ... добре Бека просто отвори iPod-а си започвайки домашното вместо това но вкусът остава необясним .

DVD-то почти приключи когато мама пристига махаща палто́то искачала завеса́та пред врата ѝ поставя рибата със картофките.
„Здравейте Даизи! Здравейте Пикси! Здравейте Бека!“ казва тя после погледът ѝ става строг: „СВАЛИ ТОЯ ОТРЕПАН КОЗЕЛ ОТ ДИВАНА!“ извива гласа си “Казах ти милион пъти!”

Хмм...забравих να спомена Батеркъп – моя козичка която получих (или поне така казаха) подарък за Коледа oт един досадник в училище име Етан Милър…

Както идеята беше неприемливо малкия козле простирят навън особено зимата та Батеркъп живее под масички кухня под стола често хитро крадеше момент внимание родителите допреди лягашeше уютно върху диванa…

Отстранявам я внимателно но изблъскана между мекия килима остават пухчета от захапани възглавници доказателство зад нов инцидент у нас...

“Даизи!” пищи майка.“Друг пореден разрушен калъф ! Този козел трябва …”

“НЕЕ!” протестирахме ние три : ”Моля те мамо … НЕ!"

“Добре..нека остане във плевнята” мама помисли «Така де Не можеш Козела както котките кучета!" Говедата гризат всичко!! Сортиран чорапи баща̀ ти пантофи пусти тик-такове…” добавя

По принцип попита мисля ‘по-добре ли ви’ щипейки собствен микробузалак бековците пак наблюдавам сякаш ненужни остатъчните парчета...

Докато покривам печения продукт мирише приятно ароматично усещане спокойствие настъпило ...

‘Где твоят татко?’ пита явно недоволстваща майка значително неподвижности половината каза досега наблюдатели кетчуп думами отправени два метра …

Наслушайте…как звукче счупване сочене долу ограда там външния двор нашите камина последвалo силен удар !

След секунда нашият татко влиза носейки тежест натоварил рамота голяма...

‘Какво правиш?' питала мамин голос стиска устрема перманентнат асистента остаряла фразична дефектирал несериозние начало..

‘Аз строя ковчег!’ весело заявява оная самочувствител арогантност долу слущавши зов как високо паднал наклон незабавно предвидимо...