Архитектурното изкуство на старите българи Т.4: Поствъзраждане

Трудът е продължение на първия том, посветен на Средновековието. В него се изследва развитието на българската архитектура в периода от XV до XIX век, взето в контекста на Османската империя. По този начин се разглеждат и въпросите свързани с имперската култура, както и нейното влияние върху българските територии през различни исторически периоди. Подчертава се ролята на българските строители, резбари и зографи като основни майстори в балканския регион и Западна Мала Азия. Изразява се идеята за съществуването на архитектурно-художествени течения в рамките на единната Българска възрожденска архитектурна школа.

В труда са описани 44 центрове за строителство, дърворезба и живопис в Мизия, Тракия и Македония, а около две хиляди майстори със своите произведения са каталогизирани. Доказано е, че т.нар. "балканска архитектура" всъщност представлява резултат от работата на тези майстори по целия полуостров и дори в Западна Мала Азия.

Книгата би могла да бъде интересна не само за историци, архитекти и специалисти по изкуствознание, но също така привлича вниманието на широк кръг любители на българското архитектурно наследство, дърворезба и живопис.