Иво Андрич. Исторически песимизъм и трансцендентални блянове

Тази книга е втората, написана от проф. Светлозар Игов и е фокусирана върху творчеството на първия балкански носител на Нобелова награда за литература. В нея са представени нови изследвания на български експерт по делото на Иво Андрич.

Книгата включва синтетичен портрет на Андрич, както и интерпретации на различни негови произведения и теми. Чрез сравнението между персонажите Алия Джерзелез от Андрич и Шибил от Йовков се разкрива процесът на „слизане от пиедестала“ в техните юнашки образи, което води до паралелна дегероизация и хуманизация на мита, контекстуализирано около несъстоялата се среща между двамата писатели в Букурещ.

Разказва се за духовната авантюра при създаването на ненаписания "морски роман" от Иво Андрич. В биографичното проучване под заглавие Gloria mundi са описани Нобеловите моменти през 1961 година за лауреата. Специално внимание е отделено на ролята му като един от ранните анализатори на "кървавото и мътно движение, наречено фашизъм".

В последвалите спорове през годините, Игов защитава позицията си относно едновременната принадлежност на Андрич към сръбската, хърватската и босненската литературни традиции, както и общобалканското значение на неговото творчество. Тревожният хуманизъм в него го свързва с класически фигури като Франц Кафка, Томас Ман и Албер Камю.