Нация, религия, национализъм

Трагедията на българските мюсюлмани произлиза от конфликта между две основни сили – българите и Османската империя, а след 1878 година – между България и Турция. Този конфликт продължава векове, като едната страна се стреми да защити своята идентичност, докато другата цели нейното унищожение. За българския народ този сблъсък е справедлив, тъй като той защитава своите основни интереси срещу асимилаторските намерения на чуждестранна сила.

В контекста на отношението към мюсюлманите, България проявява непоследователност и противоречивост, докато Турция осъществява целенасочена политика за влияние върху тях. С това тя практически продължава процеса на асимилация на българското население дори в рамките на независима държава.

Опитът за радикално решаване на въпроса с българските мюсюлмани чрез възродителния процес показа недвусмислено, че една праведна идея не може да бъде наложена с насилие и принуда.

Настоящият контравъзродителен процес в страната представлява настъпление от страна на про-турски и панислямистки сили в България. Те получават подкрепа от Турция и така подтикват страната към нова национална катастрофа.

Появата и непрекъснатото разрастване на обединените сили в българското общество срещу контравъзродителния процес са естествено явление, което съответства на националните интереси на народа ни.