Свещената наука за числата

Древните мислители, окултисти и философи на езотеричната традиция, които са били посветени в Древните Мистерии, придавали изключително значение на Свещената наука за числата и техния символизъм. Тази наука им позволява да осъзнаят по-дълбоко видимия свят и да разберат как проявлението и сътворението са свързани с непроявеното и вечността. Числата и тяхното значение са предмет на изучаване от Хераклит, а особено от Анаксагор, който е известен със своето учение за „двойствената безкрайност“. Филолай ги нарича „основни модели на Сътворението“, докато Платон вижда в тях „причините зад същността на всичко съществуващо“. Секст Емпирик подчертава взаимовръзката между структурата на числата и разума, заявявайки: „Началото на Универсалната субстанция е числото; следователно Разумът може да бъде считан за число.“ Плотин разглежда числата като „активна еманация от Първоединното“, а Прокъл предлага да ги възприемаме като жива божествена сущност.

През по-късни времена множество мислители като свети Иероним, Иоан Скот Ериген, Рене Декарт, Джордано Бруно, Йохан Кеплер, Лайбниц и Спиноза проявяват интерес към тази тема. Интерес към числата демонстрират и философите от Източната култура. В 19-ти век научните открития относно светлината, електричеството и магнетизма водят до ново разбиране сред окултистите — Свещената наука за числа започва да се интерпретира като разширено учение за вибрациите. Числа от 1 до 9 се обясняват като основополагащи частици във вибрационния цикъл. Вселената вече се представя като пространство изпълнено с вибрации, а всеки човек притежава уникална собствена вибрация която го отличава от другите хора.