Шифърът на древните българи

Основната концепция на книгата „Шифърът на древните българи” е, че Варненско-Дуранкулашката цивилизация (10-9 хил. пр. Хр.), почти унищожена от Черноморския потоп (6 хил. пр. Хр.), представлява една от най-древните в историята на човечеството. Авторите подчертават, че предците на българите са част от местното население на Балканите, което е било принудено да търси нова родина след катастрофалното събитие. Въпреки опустошителния удар, нашите прадеди успяват да запазят части от културното наследство на своята стара цивилизация и го пренасят в Месопотамия, където основават шумерската цивилизация. По-късно те се присъединяват към "морските народи" в Близкия изток и така създават второто Палестинско царство - първото по течението на река Струма. Чрез многобройни миграции предците ни оставят следи от своето държавно управление и култура в Египет, Индия, Китай и Сибир.

Авторите разглеждат историческите връзки и общите корени между прадедите на древните българи и различни азиатски племена, които преминават към Европа през края на I хилядолетие пр. Хр. и I хилядолетие сл. Хр.

Цоневи – баща с дъщеря – анализират имената на различните племена с българска идентичност от езикова гледна точка. Те заключават, че тези народи са възприели древното название от прародителите си през вековете. За основа за термина "българи" авторите взимат античния бог Баал не като финикийско божество, а като много по-древен черноморски бог, който е бил пренесен до Източното Средиземноморие в стародавна Финикия. Само така може да бъде обяснено твърдението за произхода им сред потомците на древните българи включително народи като башкирци, уйтури и осетинци.