Компетентност и народовластие

Професор Петко Стайнов (1890-1972) е значима личност както в академичната сфера, така и в политическия живот на България. Той създава множество важни трудове, с които полага основите на съвременното административно право у нас. Уникалното при неговите правни изследвания е, че те се базират на дълбоки познания по административна наука и политическа теория. Поради това, те надхвърлят обичайните рамки на специализираното знание и оказват влияние върху цялостния напредък в националната публичноправна научна област.

В развитите демокрации обществената кариера обикновено следва традиционния модел "от ляво надясно", тъй като хората стават все по-консервативни с времето. Въпреки това, Петко Стайнов се оказва принуден да тръгне в противоположната посока; въпреки това успява до известна степен да запази своята индивидуална политическа идентичност, понякога нарушавайки установените правила за поведение и игра. Той самият разкрива тайните на своето дълголетие в политиката чрез житейски принцип: "Ако нещо е неизбежно, предпочитам то да стане не без мен и против мен, а с мен и за мен." Зад този прост подход към обществения живот стоят не типичният балкански опортюнизъм или примитивен кариеризъм, а дълбока мъдрост от живота и забележителна политическа прозорливост относно динамиката на историческите процеси.