Богомилите. Правни и социални възгледи на богомилите

Тази книга представя една забележителна епоха от българската история - времето на богомилството, което се развива в период, когато цяла Западна Европа потъва в тъма и невежество.

Несъмнено тя играе важна роля за разбирането на южнославянското богомилско движение, което носи дълбочина и концепция. То обхваща всички южни славяни и продължава няколко века като културно, политическо и социално явление.

Никола Благоев
1868 - 1944

Никола Благоев Попов е български историк, юрист и политически деятел, член на Македонския научен институт. Роден през 1868 година в Ракита - голямо село в Кайлярско по онова време част от Османската империя, той израства в семейство на свещеник. Завършва класическа гръцка гимназия в Битоля преди да учи право във Белградския университет.
След получаване на дипломата си се завръща в България и започва адвокатска практика. Избран е за народен представител по време на Четиринадесетото обикновено народно събрание. Впоследствие става преподавател във Юридическия факултет на Софийския университет и активно участва в научната работа – прави ценни преводи от средногръцки език на Византийската еклога, изследвайки средновековното българско право и темите около богомилството; пише статии относно характера на Самуиловата държава въз основа на византийските извори.
На 23 април 1913 г., непосредствено преди Междусъюзническата война, подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция“ със свои колеги. В него твърди че Македония принадлежи към България и призовава за присоединение на Костурско, Леринско и Кайлярско към страната.
От 1916 година Никола Благоев работи като доцент в Софийския университет а между 1926 до 1934 г. е извънреден професор. Умира през 1944 година. Той има множество публикации зад гърба си; най-забележими са: •„Историята на старото българско държавно право”, публикувана през 1906 г., както и „Правни и социални възгледи на богомилите", първо издание - София ,1912 г.; второ издание - София ,1919 г."