Европейските региони - формално следване на номенклатурата или използванена възможностите за сближаване

Монографията разглежда концепцията за сближаване в социално-икономическото развитие на европейските региони, чийто произход съвпада с едно от най-важните събития в историята на Европа - основаването на Европейската икономическа общност. Проектите и инициативите за социална кохезия се реализират в страните членки на Европейския съюз вече повече от 50 години и ще продължат да бъдат приоритетни с настъпването на новия програмен период (2014-2020 г.).

Авторът анализира универсалността и многозначността на термина "регион", като изследва разнообразието от определения, които му се дават в научната литература, както и различните проявления в европейските държави. Обсъдени са нуждата от определяне на региони според Номенклатурата за статистически цели и липсата на единен стандарт за тяхното формиране сред "старите" страни членки и тези, присъединили се към Общността през 2004 г. и 2007 г.

Специално внимание е отделено на особеностите, предизвикателствата, целите, инструментите и фондовете по Кохезионната политика – проследени са измененията й от началото през 1957 г. до края на 2013 г. Изучени са разликите в социално-икономическото развитие между 270 региона NUTS 2 в Европа и как политиката за сближаване е приложена във всяка страна членка. Направен е анализ относно тенденциите в българските райони от второ ниво, а също така резултатите от изпълнението на седемте оперативни програми по време на програмния период 2007-2013 г.

Монографията е насочена към преподаватели, студенти以及 практикуващи специалисти работещи във сферата на Кохезионната политика включително представители от министерства, областни управления , местни администрации及 неправителствени организации .