Въстанията и тактиката на българския иредентизъм 1894-1904

Терминът „български иредентизъм“ се използва за обозначаване на концепцията за завършване на националното освобождение и обединяване на всички български земи в една обща държава. Настоящото историческо изследване е фокусирано върху периода от 1894 до 1904 година, когато се наблюдава значителен и оптимистичен подем на българския национализъм. Тази динамична десетилетие в контекста на Източния въпрос попада между началото на Близкоизточната криза (1894–1898) и подписването на споразумението между България и Турция през 1904 г., което слага край на Балканската криза, предизвикана от Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание (1902–1904).