35 кила надежда

"35 кила надежда" представлява поетична алегория за новото начало: изборите в живота, силата на любовта и предаността. Става дума за семейството и мечтите, които трябва да се сбъднат с много упорство. Грегоар никога не е бил почитател на училището; едва успял да завърши шести клас, животът му само ставал по-труден. На 13 години той вече е повтарял два пъти класа и в крайна сметка е изключен. Лекарите установяват, че страда от дефицит на вниманието, но самият Грегоар вярва, че това не е проблем – просто училището не го интересува. Родителите решават да го изпратят в пансион с надеждата да стане независим и отговорен.

Въпреки трудностите си с писането и математиката, Грегоар притежава забележителни умения ръцете; способен е да поправя предмети и да създава полезни устройства. За жалост обаче тези таланти не са оценени в учебната среда. Единствено моментите прекарани със своя дядо Леон в неговия навес между инструментите му донсят радост на Грегоар – дядо му е единственият човек, който го подкрепя.

Грегоар се чувства като провалена част от образователната система; когато говори с гласа на 13-годишно момче осъждано да прекара още три години там, изразява реалистично усещане за безизходица относно проблема с деца като него - такива които имат затруднения с концентрацията и попадат в образователна система неподходяща за техните нужди.

Когато обаче Грегоар действително желае нещо истински силно, той може успешно да постигне целта си! Книгата напомня, че успехът не винаги се измерва чрез академични или спортни достижения.
Всъщност единственото училище готово да приеме Грегоар ще бъде избрано лично от него; той пише писмо до тях със споделяне на своята "мотивация", вместо просто изложение на факти: