Старобългарското изкуство XI-XIII в.

Тази книга е продължение на труда "Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство". В нея се анализират архитектурата, живописта (включително стенописите и иконите), златарството и скулптурата от периода, когато България е била под византийска доминация. Освен това се обсъждат обществено-историческите условия за развитието на българското изкуство през Второто българско царство, включително градоустройството и военната архитектура; църкви и манастири; както и живописта от Търновската школа и Боянската църква. Авторът има амбицията книгата да обхване всички аспекти на нашето изкуство до завладяването му от османците, като в нея трябва да бъдат представени архитектурните стилове с тяхната декорация, стенописите, миниатюрното изобразяване, златарските изделия и керамиката. За съжаление проф. Мавродинов не успява да я завърши напълно. Неговите последни думи след първоначалния пристъп на болестта са: "Златарски не написa историята на XIV век, Мутафчиев не довърши XIV век и аз няма да го направя." Книгата представлява ценен ресурс с множество изображения на образци от старобългарското изкуство, а също така съдържа архитектурни планове на разгледаните църкви.