Лирата на Параклита. История и учение на монтанизма

Архимандрит Павел Стефанов е преподавател в катедра "Теология" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Той е единственият монах в България с титла професор.

Монтанизмът представлява есхатологично, пророческо и феминистко движение в християнството, съществувало от II до VI век. В началото то се явява църковен разкол, наречен на основателя си Монтан - бивш езичник от тракийската провинция Фригия в Мала Азия. Заедно с него проповядват две жени, известни като "пророчици" - Присцила и Максимила. Те тримата са признати от своите последователи за въплъщения на Параклита (Утешителя или Светия Дух), споменат в Евангелието на Йоан. Монтанизмът успява да се разпространи из цялата Римска империя.

След като са изключени от Православната църква, някои клонове на монтанизма изпадат в ереси – например, част от тях отказват догмата за Света Троица; други обожествяват Дева Мария и практикуват причастие с осветен хляб, мляко или сирене и назначават жени за духовни ръководители (презвитери и епископи). Последните представители на монтанизма оцеляват до средата на VI век, когато завършват със самоизгаряне. Централният им пункт в град Пепуза е разрушен от епископ Йоан Ефески.

През Средновековието и Новото време концепции свързани с монтанизма се възраждат чрез редица подобни движения и личности, сред които особено внимание заслужават духовните францискани. В XX век идеи с монтанистки характер могат да бъдат наблюдавани у българските добросамаряни, адвентистите от секта „Клон Давидов", петдесетниците и харизматичните групи. Най-крайното проявление на монтанистката утопична идея за ново откровение през три световни периода може да бъде видяно във хилядолетния райх под управлението на Адолф Хитлер.