Походът на исляма 600г.сл.Хр.-800г.сл.Хр. Т.6

"След погребението на моя господар, непрестанно тъгувам в самота - споделя един победен воин от англосаксонска приказка от VIII век. Изоставил съм родината си и сега плавам по студените морета в търсене на нов господар – щедър при раздаването на злато и гостоприемен, за да ме покани на чаша в дома си и да ми помогне да забравя мизерията си.

Войниците навсякъде жадуват за силен и щедър лидер. Но връзката между войника и неговия господар е най-силна там, където той твърди, че управлява под божествена воля. Верността на арабските бойци към своите владетели в ислямската държава е непоклатима. Пустинните воини изоставят грабежи, за да се включат във войни, които вярват, че ще им донесат не само материални награди, но и вечна награда след смъртта. Алчността и религиозната благочестивост движат рицарите в борбата на франкските крале срещу арабите в Европа, както и императорските охранители в Китай и Япония, които защитават свещени територии от нашествениците.

По-идеалистичните сред войниците рядко искат заплащане за усилията си; обаче умелите владетели намират начини да ги възнаградят. „Нека Бог те закриля и ти носи голяма плячка“ - казва Мохамед на един свой командир. Когато воинът му отвръща, че не е станал мюсюлманин „заради богатството“, Мохамед го успокоява: „Честното богатство е добро за честния човек.“"