Около Пиер Нора: Места на памет и конструиране на настоящето

Ако погледнем на нещата по-структурирано, бъдещето може да се интерпретира през три основни модела, които влияят на разбирането ни за миналото. То би могло да се възприеме като опит за възстановяване на предишното състояние, като напредък или като революционна промяна. В днешно време обаче вече не следваме тези три подхода, които биха могли да оформят една "история". Напротив, бъдещето е изпълнено с абсолютна несигурност. Тази несигурност оказва влияние върху настоящето - което притежава уникални средства за запазване - и го принуждава да помни. Нямаме ясна представа какво ще искат нашите наследници да знаят за нас, за да разберат самите себе си. Липсата на способност за прогнозиране на бъдещето ни задължава внимателно и донякъде хаотично да натрупваме всички видими следи и материални доказателства от нашия живот (може би) в името на това, което сме или сме били. С други думи, краят на всяка форма телеология в историята – завършекът й е известен – налага спешната необходимост от „дълг към паметта“, който толкова често обсъждаме.
Пиер Нора