Изгубените цивилизации на каменната ера

Праисторията на човечеството не бива да се разглежда само като предварителен етап към историята. Всъщност, тя представлява разнообразно и динамично продължение на каменната ера.

В тази интересна книга Ръдгли разказва как смелите изследователи от каменната епоха са успели да открият всички континенти много преди известния период на Велики географски открития. Хората от този период създавали инструменти с прецизно измерени размери и използвали примитивни средства за изчисления. Те извършвали медицински интервенции, включително ампутации и сложни операции по черепа. В сферата на изкуствата, западноевропейските художници в пещерите през палеолита прилагали техники, които били забравени чак до времето на Ренесанса. Счита се, че след посещението си в пещерата Ласко Пикасо е заявил: “Нищо ново не сме измислили!”

Ако праисторическият период обхваща 95% от времето, което хората прекарват на Земята, логично можем да предположим, че ранният homo sapiens постепенно изграждал основните компоненти на културата и цивилизацията. Ръдгли ни напомня колко варварски могат да бъдат така наречените цивилизовани народи и едновременно с това показва колко развити всъщност са били културите, представяни като примитивни. Продължителността на живота сред хората от каменната ера често надвишавала тази в страните от Третия свят. Грижата за болните и слабостите била характерна за архаичните общества; войната вероятно не играела толкова важна роля както днес.

“Изгубените цивилизации на каменната ера” предлага задълбочено въведение в един загубил се свят, което ще ни подтикне да преосмислим значението на термина цивилизация.